ПОКЪЛНА̀ СЕ, -èш се, мин. св. -а̀х се и поклèх се, св., непрех. Остар. и диал. Закълна се. — А сега ние с теб ще живеем във вечна братска обич. И нека се покълнем пред неговата сянка. Те се заклеха и както бе обичаят, целунаха си един на друг ръка. Вл. Свинтила, СЗЗ, 46. Но пред боя да са покълнем във вечните богове. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 84.